Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона.

Стара планина е част от Алпо-Хималайската планинска система и голямата морфоструктура на Балканидите. Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали ­ предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките ­ шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми ­ понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанска планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленска планина и др. Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма ­ 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта є се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% ­ към високопланинския пояс. На основата на редица морфохидрографски особености Главната Старопланинска верига се подяля на три части: Западна, Средна и Източна. Западната част се простира от Белоградчишкия до Златишкия проход. Тя представлява отворена дъга на север-североизток с добре очертано било. Състои се от няколко по-големи планини: Светиниколска планина, Чипровска планина (с вр. Миджур ­ 2168 м, най-високия в Западната част), Берковска планина (с известния вр. Ком ­ 2016 м), Козница, Понор, Врачанска планина, Ржана, Голема планина, Мургаш, Етрополска планина. Южно от централното било са разположени по-ниските планини ­ Чепън, Мала и Софийска планина (фиг. 1). В тази част са се оформили и редица котловини ­ Берковска, Ботевградска, Правешка, Етрополска. С особено значение за стопанските връзки между Южна и Северна България са проходите Петрохан и Витиня, както и Искърският пролом. Сред най-красивите природни забележителности в тази част са пещерите Леденика във Врачанска планина, Темната дупка край гара Лакатник, скалните образувания Ритлите при с. Лютиброд, Лакатнишките скали, Кътинските пирамиди и др. От гр. Нови Искър до с. Лютиброд в снагата на Стара планина р. Искър е образувала величествения пролом, носещ нейното име. Всечен е на дълбочина от 200 до 500 м, а дължината му надхвърля 65 км. При всичането си реката е образувала 6­7 тераси, най-високата от които е на 120 м. На север от гара Бов проломът придобива каньоновиден характер с поредица от живописни скални образувания край Лакатник, Черепиш и Лютиброд. Склоновете са почти обезлесени и тук често се проявяват свлачища и срутища. Средната част на изток достига прохода Вратник. Тя е най-тясната и най-високо издигната част. Простира се в западно-източна посока и е съставена от няколко планини, отделени една от друга чрез седловини.Тук са разположени Златишко-Тетевенска, Троянско-Калоферска (с най-високия връх за областта ­ Ботев ­ 2376 м), Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. В тази част е разположена Еленската котловина. Счита се, че в района на вр. Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието. Склоновете са стръмни и на север, и на юг, а реките образуват много водопади. Най-високият от тях не само в Стара планина, но и в страната е Райското пръскало ­ 125 м височина. С важно транспортно и стопанско значение са Шипченският проход, Проходът на Републиката, Твърдишкият проход. Известни природни забележителности са Големият и Малкият Джендем, Козята стена и др. Източната част е най-ниска и сравнително широка. Тя е раздвоена от долината на р. Луда Камчия. Северно се разполагат Котленска и Върбишка планина, а на изток ­ Камчийска и Еминска планина. Южният клон включва Сливенска планина (с най-високият връх за тази част ­ Българка ­ 1181 м), Гребенец, Стидовска, Карнобатска и Айтоска планина. Тук се разполага и малката Котленска котловина. Разпространени са карстови форми. Удобни шосета са прокарани през проходите Вратник, Котленски, Върбишки, Ришки, Дюлински. Сред природните забележителности най-известни са Сините камъни (Карандила) край Сливен и Чудните скали в пролома на р. Луда Камчия. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ Те са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища ­ в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди ­ във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици ­ във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на Елисейна­Зверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.

http://bg.wikipedia.org